Моите стихове
Постинги в блога
07.10.2010 08:06 -
Рими
Изглежда не съм се родил за поет...
Пред вас от суетност сега се преструвам,
щом толкова дълго – години наред
Пред вас от суетност сега се преструвам,
щом толкова дълго – години наред
06.10.2010 08:38 -
Есенен дом
Има дом,
в който всички сезони са есени.
Те закриват с повехнали клони стъклата,
в който всички сезони са есени.
Те закриват с повехнали клони стъклата,
30.09.2010 21:52 -
И тъй като...
(На моята редакторка)
Така обичам твоите ръце
когато ми усетят сетивата,
Така обичам твоите ръце
когато ми усетят сетивата,
29.09.2010 07:46 -
Приятелство
Добре дошла, приятелко, на сетния си праг...
ти виждала си сигурно по малко как умираме.
Ела да те посрещна. Дали със тебе пак
ти виждала си сигурно по малко как умираме.
Ела да те посрещна. Дали със тебе пак
19.09.2010 18:42 -
Сиво
Сиво...
Тъй дразнещо, стържещо сиво.
Режещо, късащо, драпащо дни -
Тъй дразнещо, стържещо сиво.
Режещо, късащо, драпащо дни -
06.09.2010 10:27 -
Тебеширени устни
Едно малко момиченце в рокля на точки
с тебеширени устни
разсмя тротоара
с тебеширени устни
разсмя тротоара
17.06.2010 08:24 -
Различно красивите
Нека бъдем различни, щом светът ни боли...
Да му даваме сенки от прегърнати нощи,
да се дави в съмнения с теб дали сме били
Да му даваме сенки от прегърнати нощи,
да се дави в съмнения с теб дали сме били
16.06.2010 22:28 -
За сбогом
Никоя смърт не приляга на твоите устни.
Затова ще живееш, докато така ме целуваш.
Ще се будиш в очите ми. Даже света да изпуснем,
Затова ще живееш, докато така ме целуваш.
Ще се будиш в очите ми. Даже света да изпуснем,
30.05.2010 22:37 -
Малък
Малък съм, може би.
Още протягам ръцете си.
Още проплаквам, когато далече е мама.
Още протягам ръцете си.
Още проплаквам, когато далече е мама.
05.05.2010 15:39 -
Осем вечерта
27.04.2010 07:43 -
Различен
Вие сигурно мислите, че с очи съм създаден
и отдавна се будя, затанцувал с посоките.
Не узнахте, че всичките дни са продадени,
и отдавна се будя, затанцувал с посоките.
Не узнахте, че всичките дни са продадени,
25.04.2010 08:28 -
Момичето с цветята
В онази прихлупена къща на хълма,
далеч от безумната градска гълчава,
живее момиче -
далеч от безумната градска гълчава,
живее момиче -
