Знам, вятърът ще дойде да ме спре,
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце

Пак
нищо не разбирате, нали?
За кой ли път света ви да подреждам?

За мъртвите поети сега ще ви разкажа.
Онези, неприетите, които по паважа
рисуваха усмивки, а вие се разплаквахте,

Наивното 
в нацупените устни на Анет -
събудена от шумното завръщане на впряга,

Есен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви, 

Изглежда не съм се родил за поет...
Пред вас от суетност сега се преструвам,
щом толкова дълго – години наред

Има дом, 
в който всички сезони са есени.
Те закриват с повехнали клони стъклата,