Бях поет.
Из душата си ровех,
но ме срещаха много разпятия

Малко късно е, мамо.
В ръцете ми
са се скрили смирено въздишките...

Открадни ме от лятото,
циганко.
Kато къшей строшен ме вземи

Искам тихо да дойдеш... 
като мъдра река, 
пропътувала залези и прегръдки стаени.

Откроените - с позаглъхнали вече лица
и усмивки премръзнали,
начервени в изпъкващо вяло.