Снегът се топи...
намалява прегръдката бавно
и почти съм оголена като пазва на чужда жена.

На оня свят, във който пак съм сам,
ти обзаведох истинската стая.
Там няма нищо светло като храм

На мама
Ще се раждам след малко. Само миг още искам в утробата.
Да си сложа очи и за миг да погледна водата.