Без думи няма как да нараня. И няма как без думи да обичам.
Без думи бавно слънчевите пътища ръцете ми наивни подминават.
А неумело скритите из драките предишни страхове ме заприличват

Пресъхвам... понякога дявол ме буди и жаден съм, Господи - дай ми да пия...
Ръцете ми сухи са, няма ги ласките, устните сухи мълчат, посивели.
Напуквам утрата на пропасти, зинали жадно страха ми в пастта си да скрият,