И днес щом има избор, умът го заслужава,
макар че и заблудите ни вплита в мисълта.
Превърнал в нова истина невярната представа

Аз,
по божия воля човек,
а по своята воля различен,

По Теофраст* - „Характери“
Той и врага си презрян ще посрещне с усмивка фалшива,
нищо че сетне ще плюе и гневни слова ще нарежда.

Човекът от витрината с изгладената риза,
с костюм в кънтящо черно
и хлъзгави очи -

Ела да ти разкажа, сестро мила,
какво ми се стовари на главата,
от злоба хорска чак съм се превила

Какво да се направя, като свише
таз’ дарба ми е дадена отколе -
и сто куплета дневно да напиша,

Обичам късно. Казвам си, че имам
безброй минути - просто за обичане.
Харесвам си едно дърво безименно

Щом имаме в излишък, то нека ги раздаваме -
ефирни и пречистени, без сложни правила -
болезнените мисли, с които път създаваме.