Студено ми е, мамо.
Колко нощи
завиваха ме с твоите въпроси,
и пак осъмвах
смръзнат
от желания,
проходили
из сънищата боси.

Студено ми е, мамо.
Пак сънувах
онази впепелена изневяра,
която ме напипваше
износен
и бродещ
из студената
измама.

А твоите очи, които вярваха...

Студено ми е, мамо.
Само вятър
набива сняг по босите ми стъпки
и само прах
след мен
ще е останал,
когато се завивам
във съня си.

Студено ми е, мамо.
Тези нощи,
прокудени от дългото
сбогуване,
са се разпръснали от вятъра,
дошъл на пръсти,
посегнал зло
със мен да се ръкува.

И пак мълча...
защото ми е топло
от този огнен
студ
на незачатие...
стопли ми пръстите
и позволи ми
да тръгна
гол
към своето разпятие.