Постинг
27.05.2009 10:30 -
Пустинно
Разтрогвал ли си брак между светулка
и мудната опашка за цигари
на бензиностанция
с една колонка
и брадясал индианец
без пера
в акомпанимент на кактуси
и необятност?
Дешифрирал ли си
извънтелесната си агрегатност -
по няколко стопявания дневно
преди да замразиш ума си
за тюлените в пустинята „Невада“
и ездачите на пърхащи
усмивки?
Приковавал ли си погледа си
в две посоки -
на матрична обузданост
и разгулна безпричинност,
за да не бъдеш заслепен от
тишината
на календара, който те брои
по спънатите пориви
и те разлиства като
риф,
полепнал от слузта
на мъртви приливи ?
Избуявал ли си своите мечти
до непосилност и до
стръмния предел на
извървяно без следи
признание
от очи на магистрали и летища,
почернели от изтъркани стоварвания
на ревящи силуети от забравеност
за едно превърнало те в прах
огнище?
Късал ли си плът от суетата,
за да храниш гаснещи надежди
на умиращи от каменност кристали,
покосили днешната ти временност
с вечността на утрешна измамност?
Оглупял ли си достатъчно,
за да прегръщаш
таралежи
и да строиш гнезда от панахиди
за километрични камъни
на всеки сто покръствания
и оголял
от своята отдаденост
да се пронизваш,
безболезнено
разкаян
от парещия гняв
на нови истини?
Покълни, преди да ми разказваш
за пастелната прозрачност
на светулката
смачкана в суетната безбрачност
на една опашка за цигари
някъде на юг от
тишината
в акомпанимент
на кактуси
и необятност.
и мудната опашка за цигари
на бензиностанция
с една колонка
и брадясал индианец
без пера
в акомпанимент на кактуси
и необятност?
Дешифрирал ли си
извънтелесната си агрегатност -
по няколко стопявания дневно
преди да замразиш ума си
за тюлените в пустинята „Невада“
и ездачите на пърхащи
усмивки?
Приковавал ли си погледа си
в две посоки -
на матрична обузданост
и разгулна безпричинност,
за да не бъдеш заслепен от
тишината
на календара, който те брои
по спънатите пориви
и те разлиства като
риф,
полепнал от слузта
на мъртви приливи ?
Избуявал ли си своите мечти
до непосилност и до
стръмния предел на
извървяно без следи
признание
от очи на магистрали и летища,
почернели от изтъркани стоварвания
на ревящи силуети от забравеност
за едно превърнало те в прах
огнище?
Късал ли си плът от суетата,
за да храниш гаснещи надежди
на умиращи от каменност кристали,
покосили днешната ти временност
с вечността на утрешна измамност?
Оглупял ли си достатъчно,
за да прегръщаш
таралежи
и да строиш гнезда от панахиди
за километрични камъни
на всеки сто покръствания
и оголял
от своята отдаденост
да се пронизваш,
безболезнено
разкаян
от парещия гняв
на нови истини?
Покълни, преди да ми разказваш
за пастелната прозрачност
на светулката
смачкана в суетната безбрачност
на една опашка за цигари
някъде на юг от
тишината
в акомпанимент
на кактуси
и необятност.
1.
анонимен -
Си ли опашката прозрачна
27.05.2009 10:52
27.05.2009 10:52
на - не зная...
когато само миг
рисува светлината...
край без края.
цитирайкогато само миг
рисува светлината...
край без края.
Странно...като моето :)))
цитирай
3.
анонимен -
haresa mi...pozdravi
27.05.2009 13:09
27.05.2009 13:09
haresa mi...pozdravi
цитирайБлагодаря!
цитирайНевероятна поетична инвенция!
цитирай