Ако остана след себе си -
на скования праг,
и вратата ти зее отново
заключена,
ще ми бъде студено
и празно
на глас.
А отвътре ще знам,
че отново се случвам.
Ако бавно препусна
след клонящия залез
и намеря внезапно
онази пътека,
между мен
и земята,
която измамих,
между мен и сърцето
което пресрещах...
Ще ми бъде различно.
И ограбено лятото,
а зад хълма ще дебнат
ослепели въпроси -
ти ли беше, измамнико,
снощният вятър,
ти ли късаше сенки
от стопени планети...
Ще мълча, изненадан
а надолу очите
ще се спускат примряло
до другата истина...
Между мен и земята
която остана
между мен и сърцето
което ме искаше...

Съкровено...

...нещо такова :)

mai tozi pat e dosta tajno

Иначе не съм тъжен...

tova e dobre... ama az dnes ne sam v nastroenie...daje sa ujasena.

на всеки :)))

усещане за пълнота
в относителността
от истини.

"Попрочетох" и другите ти неща в други сайтове, ами...:)))!
Съзнателно не написах суперлативите, не, че не е хубаво твореца да ги чува, предпазих се от баналност. Разбираш ме, вярвам :)))!

Повече се радвам на критики, помагат ми да намирам нови форми на изразяване и да доусъвършенствам старите. Естествено, похвалните речи са балсам за егото ми, но не мисля, че са особено полезни :))) Поздрави!