Сняг.
Повярвах.
Бяло и вълшебно.
Устни,
тишина по твоя праг
и следи от моята потребност.
Кехлибар
от пламнали дърва.
Две кафета,
две горчиви срещи.
Париш ми.
Така си се посял,
че снегът дори
е огнен трепет...
Подслади ме!
Захарно ме имай,
устните от сладко
да полепват.
Запечатай ме -
в снега ме има.
Пролетта
е толкова потребна...
Нека я оставим
да цъфти.
Белите снежинки
по дърветата,
да превърнем в цвят,
а оня дим,
който ни лютеше,
и ни срещаше -
да изваем в спомен.
Замълчи...
Само тихо, снежно,
ме
превземай...

от този стих. И много, много красиво...
Благодаря :)

за отзива. Радвам се, че ти е допаднала тази зимна идилия в разгара на лятото. Поздрав!

dobro utro...kak si dnes.... lubovno stihotvorenie si slojil.. daaaa haresa mi...nqma nujda ot komentar....lek den ti jelaq..

Страхотна образност,чудесен ,нежен стих!
Поздравления!

Хубав ден и на анонимен, и на крис1 :)

____________________________

"Така си се посял..."
...?

:))) Така си се посял (във мен и така ме топлиш), че снегът дори е огнен трепет ;)

Объркващо ми е, че лирическият герой е всъщност лирическа героиня, Стояне.;)

да, в случая е героиня. Имам няколко такива опита, не знам доколко са сполучливи :)