Постинг
09.09.2009 14:26 -
Часовникът
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 2054 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 15.03.2010 22:38
Прочетен: 2054 Коментари: 9 Гласове:
2
Последна промяна: 15.03.2010 22:38
Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
Ще построя часовник върху кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
а аз ще съм секундната стрелка -
облечен с мръсносив пуловер
и панталон
в неангажиращ цвят
над черните ми лачени обувки.
Ще отброявам мъртвите секунди
и ще живея няколко хилядолетия,
или докато свърши вечността.
С глава във центъра на циферблата,
улавяйки с език дъждовни капки
и пръски от море –
при девет бала,
ще пропътувам всички начала
и всички невъзможни краища,
увиснали измамно под дванадесет,
когато съм описал пълен кръг
и се опитвам
да не ми се вие свят,
докато се страхувам от високото.
Ще властвам над измамната любов,
в която са повярвали стрелките
и ще ги срещам по веднъж на час -
а после без вина
ще ги разделям,
жадуващи за нови единения...
Ще се събираме смирено в полунощ,
за да отслужим панихида на деня,
отишъл си с безмълвно примирение.
А през останалото време ще се срещаме,
за да се смеем или плачем,
грешни:
за скитника, склонил глава на пейката
в очакване на нищото, което вечно идва,
или
за дамата в крещящо розово палто,
забила поглед в нашата безсрамна показност,
когато се целуваме в един и пет и пет секунди,
нехаещи за всякакви привидни нетърпения,
или
за клатещия се под лампата пиян моряк,
вглъбен в накъсаната струя на урината,
с която пише върху падналия сняг
инициалите на курвата,
която го заряза
без всякакви сълзливи извинения,
или
за скучната девойка с побелели от студа ръце,
която вече няколко столетия лежи
на голата скала,
защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни...
Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
Ще построя часовник върху кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
а аз ще съм секундната стрелка -
облечен с мръсносив пуловер
и панталон
в неангажиращ цвят
над черните ми лачени обувки.
Ще отброявам мъртвите секунди
и ще живея няколко хилядолетия,
или докато свърши вечността.
С глава във центъра на циферблата,
улавяйки с език дъждовни капки
и пръски от море –
при девет бала,
ще пропътувам всички начала
и всички невъзможни краища,
увиснали измамно под дванадесет,
когато съм описал пълен кръг
и се опитвам
да не ми се вие свят,
докато се страхувам от високото.
Ще властвам над измамната любов,
в която са повярвали стрелките
и ще ги срещам по веднъж на час -
а после без вина
ще ги разделям,
жадуващи за нови единения...
Ще се събираме смирено в полунощ,
за да отслужим панихида на деня,
отишъл си с безмълвно примирение.
А през останалото време ще се срещаме,
за да се смеем или плачем,
грешни:
за скитника, склонил глава на пейката
в очакване на нищото, което вечно идва,
или
за дамата в крещящо розово палто,
забила поглед в нашата безсрамна показност,
когато се целуваме в един и пет и пет секунди,
нехаещи за всякакви привидни нетърпения,
или
за клатещия се под лампата пиян моряк,
вглъбен в накъсаната струя на урината,
с която пише върху падналия сняг
инициалите на курвата,
която го заряза
без всякакви сълзливи извинения,
или
за скучната девойка с побелели от студа ръце,
която вече няколко столетия лежи
на голата скала,
защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни...
Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
Поздравления!
цитирайМалко извън традиционната стилистика...
цитирайОКАПАЛИ СТРЕЛКИ
Че си потърсил затварянето на кръга (циферблата) чрез повторението на първото четиристишие е очевидно, но е скучно решение. А и тезата, която защитава това четиристишие е невярна и ако трябва да я назова точно - е глупава и завоалирана с абстрактни мъглявини.
Стихотворението ти според мен започва много силно от второто четиристишие. И това е истинското му начало. Измисли си една свястна поанта и си готов.
А може да си остане и просто и
"защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни..."
Така мисля.
цитирайЧе си потърсил затварянето на кръга (циферблата) чрез повторението на първото четиристишие е очевидно, но е скучно решение. А и тезата, която защитава това четиристишие е невярна и ако трябва да я назова точно - е глупава и завоалирана с абстрактни мъглявини.
Стихотворението ти според мен започва много силно от второто четиристишие. И това е истинското му начало. Измисли си една свястна поанта и си готов.
А може да си остане и просто и
"защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни..."
Така мисля.
Благодаря ти, че си си направил труда да анализираш стихотворението. Ще помисля върху казаното, и все пак искам да изясня, че тезата за секундната стрелка и времето е една огромна алегория, при това абсолютно невярна от логическа гледна точка. Но поезията затова е поезия, а не математика. Тук съм развил изконния копнеж на човека към безсмъртие и смея да твърдя, че съм се справил добре. Ясно е, че Балканът сам по себе си не е в състояние да пее песни - нито хайдушки, нито фолклорни. Което не прави стихотворението на Ботев глупаво. Мисля, че в тази си част изказването ти е крайно. Поздрави!
цитирайАко се движиш
със секундната стрелка,
не значи, че си в резонанс с времето
и то не се е превърнало в част от теб -
тъй както и ти да си невъзможна част от него.
а означава, че си част от часовников механизъм, който отчита физични стойности на времето
и то на чисто абстрактно ниво.
На човешко ниво, означава, че си полудял.
Нищо лошо в полудяването. Това си е личен избор.
Аз говоря за внушения на свят. И хич не ми дърпай Балкана за параван на метафорики, аз знам какво означават те, па и Ботев да си водиш за адвокат. Остави го него да си оправя болките с националата ни памет.
Ти си мислиш, че си "развил изконния копнеж на човека към безсмъртие", ама аз явно не съм му хванал края на това развиване.
Абсолютно си прав, че изказването ми е крайно за това, че тезата ти е глупава. За някоя вяла поетеса тя щеше да е страхотна находка, но тъй като мисля, че ти имаш висока класа на художествено-поетично мислене, за твоята класа е глупава теза. Нищо лошо в думата "глупава", мога да я заменя с евфемизъм и да я нарека... А бе каквато и да я нарека - все тая, няма да мисля и аз сега глупави евфемизми. Че часовникът е символ на времето, символ е, че е механизъм, механизъм е. Ама няма такъв механизъм дето да издържи няколко хилядолетия, или "докато свърши вечността".
Дори да си търсил иронията, тя някак си попива в първия и последня куплет. Иначе ти е хубаво стихотворението. Ако не беше, нямаше да ти пиша нищо. Харесва ми поезията ти, затова си позволих, да си кажа мнението. Поздрави и всичко добро.
цитирайсъс секундната стрелка,
не значи, че си в резонанс с времето
и то не се е превърнало в част от теб -
тъй както и ти да си невъзможна част от него.
а означава, че си част от часовников механизъм, който отчита физични стойности на времето
и то на чисто абстрактно ниво.
На човешко ниво, означава, че си полудял.
Нищо лошо в полудяването. Това си е личен избор.
Аз говоря за внушения на свят. И хич не ми дърпай Балкана за параван на метафорики, аз знам какво означават те, па и Ботев да си водиш за адвокат. Остави го него да си оправя болките с националата ни памет.
Ти си мислиш, че си "развил изконния копнеж на човека към безсмъртие", ама аз явно не съм му хванал края на това развиване.
Абсолютно си прав, че изказването ми е крайно за това, че тезата ти е глупава. За някоя вяла поетеса тя щеше да е страхотна находка, но тъй като мисля, че ти имаш висока класа на художествено-поетично мислене, за твоята класа е глупава теза. Нищо лошо в думата "глупава", мога да я заменя с евфемизъм и да я нарека... А бе каквато и да я нарека - все тая, няма да мисля и аз сега глупави евфемизми. Че часовникът е символ на времето, символ е, че е механизъм, механизъм е. Ама няма такъв механизъм дето да издържи няколко хилядолетия, или "докато свърши вечността".
Дори да си търсил иронията, тя някак си попива в първия и последня куплет. Иначе ти е хубаво стихотворението. Ако не беше, нямаше да ти пиша нищо. Харесва ми поезията ти, затова си позволих, да си кажа мнението. Поздрави и всичко добро.
ми отказваш правото на лудост. А аз харесвам този стих именно поради тази доза лудост, която съм вкарал като теза. Принципно харесвам всичките си "луди" стихотворения, тъй като ми позволяват една волност, която в задълбочен философски стих, какъвто е да речем "Божия воля", няма място. Мисля, че тези "отклонения" ме предпазват и от залитане в света на постмодернистичните дивотии, те са своеобразен отдушник и макар да не ги броя за върхови постижения не ги и отхвърлям. Естествено, ти имаш правото да харесваш или да отричаш написаното. Аз пък си запазвам правото на дозата лудост. Поздрави и на теб!
цитирайВиж, аз като читател, мога да интерпретирам творбата ти и да обърна някои от смислите и. Няма да ти хареса, защото ще наруши възвърнатата хармония и равновесие което ти е дала твоята творба за света и ада на другия. Но веднъж може. Правя го само за да видиш какво може да се случи в една друга глава. Само заради закачката, заради прочита, на който все пак вярвам, че като читател имам право. Както и това, че мога и да ти го покажа моят прочит на твоята творба - чисто експрериментално ради изграждане но художествените логики и обръщане на смислите им. Заради разговора за литературата
И заради самото живеене с поезията и литературата.
И дишането и.
Не искам да лишавам нито теб, нито никого от лудостта му.
Дори себе си.
Часовникът
Ако се движа
със секундната стрелка,
не значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
Ще разруша часовник - кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
а аз не ще да съм секундната стрелка -
облечен с мръсносив пуловер
и панталон
в неангажиращ цвят
над черните ми лачени обувки.
Не ще и отброявам мъртвите секунди
ръждасал няколко хилядолетия,
или докато свърши вечността.
С глава във центъра на циферблата,
улавяйки с език дъждовни капки
и пръски от море –
при девет бала,
не ще да пропътувам всички начала
и всички невъзможни краища,
увиснали измамно под дванадесет,
когато съм описал пълен кръг
и се опитвам
да не ми се вие свят,
докато се страхувам от високото.
Не ще и властвам над измамната любов,
в която са повярвали стрелките
не ще ги срещам по веднъж на час -
а после без вина
не ще да ги разделям,
жадуващи за нови единения...
Не ще да се събираме смирено в полунощ,
за да отслужим панихида на деня,
отишъл си с безмълвно примирение.
А през останалото време не ще се срещаме,
за да се смеем или плачем,
грешни:
за скитника, склонил глава на пейката
в очакване на нищото, което вечно идва,
или
за дамата в крещящо розово палто,
забила поглед в нашата безсрамна показност,
когато се целуваме в един и пет и пет секунди,
нехаещи за всякакви привидни нетърпения,
или
за клатещия се под лампата пиян моряк,
вглъбен в накъсаната струя на урината,
с която пише върху падналия сняг
инициалите на курвата,
която го заряза
без всякакви сълзливи извинения,
или
за скучната девойка с побелели от студа ръце,
която вече няколко столетия лежи
на голата скала,
защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни...
Ако случайно
не разруша часовник - кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
и се задвижа
със секундната стрелка,
то значи ли, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него?
цитирайИ заради самото живеене с поезията и литературата.
И дишането и.
Не искам да лишавам нито теб, нито никого от лудостта му.
Дори себе си.
Часовникът
Ако се движа
със секундната стрелка,
не значи, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него.
Ще разруша часовник - кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
а аз не ще да съм секундната стрелка -
облечен с мръсносив пуловер
и панталон
в неангажиращ цвят
над черните ми лачени обувки.
Не ще и отброявам мъртвите секунди
ръждасал няколко хилядолетия,
или докато свърши вечността.
С глава във центъра на циферблата,
улавяйки с език дъждовни капки
и пръски от море –
при девет бала,
не ще да пропътувам всички начала
и всички невъзможни краища,
увиснали измамно под дванадесет,
когато съм описал пълен кръг
и се опитвам
да не ми се вие свят,
докато се страхувам от високото.
Не ще и властвам над измамната любов,
в която са повярвали стрелките
не ще ги срещам по веднъж на час -
а после без вина
не ще да ги разделям,
жадуващи за нови единения...
Не ще да се събираме смирено в полунощ,
за да отслужим панихида на деня,
отишъл си с безмълвно примирение.
А през останалото време не ще се срещаме,
за да се смеем или плачем,
грешни:
за скитника, склонил глава на пейката
в очакване на нищото, което вечно идва,
или
за дамата в крещящо розово палто,
забила поглед в нашата безсрамна показност,
когато се целуваме в един и пет и пет секунди,
нехаещи за всякакви привидни нетърпения,
или
за клатещия се под лампата пиян моряк,
вглъбен в накъсаната струя на урината,
с която пише върху падналия сняг
инициалите на курвата,
която го заряза
без всякакви сълзливи извинения,
или
за скучната девойка с побелели от студа ръце,
която вече няколко столетия лежи
на голата скала,
защото вярва, че във два след полунощ
луната съживява всички камъни...
Ако случайно
не разруша часовник - кула от гранит
на северния бряг на някой залив,
и се задвижа
със секундната стрелка,
то значи ли, че съм в резонанс със времето
и то се е превърнало във част от мен -
тъй както аз съм невъзможна част от него?
не ми хареса твоят прочит :) Това, което ме учудва е, че намираш пестеливата доза сюрреализъм и абстрактност в това стихотворение за недопустими, а не реагира на силното им предозиране в "Очите", например. Но може и да не си го чел, не е задължително.
цитирайНормално е да не ти хареса, защото нарушава възстановената ти хармония от ада на другия. Но аз предварително го заявих. Но пък ти не само преобръщаш думите ми, ами и ми вменяваш неща, които не съм си и помислял, камо ли пък да ги напиша тук. Никъде не съм споменал да намирам нещо за "недопустимо". Аз тази дума през живота си не съм я употребявал за поезия и литератаура. А когато говоря, аз говоря за конкретно произведение. Не на "акерня" както се казва. Намам в себе си някакви шаблонни принципи за литературата. В литературата няма забранени неща, похвати и думи. Тя е най-свободното нещо. А за "Очите" не знам. Ако ми дадеш линк и поискаш мнението ми - мога да ти го кажа. Но ще говоря конкретно. Както ти казах няма в себе си шаблони за поезията и литературата. И не съм изследовател на творчеството ти. Просто те чета, защото си интересен и самобитен поет - и понякога пиша в коментарите защо ми харесват нещата ти. Сега написах също откровеното си мнение. Не считам, че то е меродавно. Просто мнение. Извини ме, ако съм ти създал дискомфорт. Не съм целял това. Благодаря ти за отделеното време и разговора. Успех ти желая. И щастие във всичко.
цитирай