Откроените - с позаглъхнали вече лица
и усмивки премръзнали,
начервени в изпъкващо вяло.
Клоунади на времето от оцъклени скришом деца
пред понятно за другите,
непонятно за себе си тяло.

Облепени с пресъхналост, жадни безброй векове
фонтанели изпъкват
пред кресливите двери на ада
и пулсират недъгаво като плесен по мъртви нозе,
под които лъжовното
пътя пропуснат разпада.

И по него се свличат тези глухи от немощ следи,
всички късно измамени,
земни по същност спасения.
От грима се преструват прогорели до тъмно сълзи
и угасват привидно,
отпразнували своето време...