Искам тихо да дойдеш...  като мъдра река,  пропътувала залези и прегръдки стаени. Отвори непринудено тази скрита врата,  до която не стигнаха пипалата на времето.
Отвори я привидно –  като сложна игра, от която не знаеш какво ще спечелиш, проиграй ме настръхнало на ръба на деня и на прага на нощите, от които ме вземаш.
Аз съм тежък залог –  с непривична цена и с привидно възможна за сбъдване цялост, но когато ме губиш, ще усещаш вина към парчетата истина, във които ме няма.
Не тъгувай привидно...  даже тази тъга е награда за лятото, от което избягах. Потърси световете на ръба на деня или някъде в нощите, из които сме заедно...

Всичко ли е привидно? Би трябвало да има нещо истинско. Всъщност стихотворението е хубаво. Твое ли е? Искам разрешение да го пусна в един форум. Може ли?

кой е форума :)

ето го: http://www.forumsilistra.com/ - нещо против? }}}

Стига да не го представиш за свое :)

Винаги пиша откъде е стихотворението и името. Така, че изобщо не се притеснявай за това. }}} Всъщност днес за първи път чета нещо от теб. На мен ми харесва поезията. Слабост ми е, а това стихотворение ми направи впечатление. Явно ще трябва да прочета и другите.

Значи ти предстоят доста... водопади :)

водопадите са приятно нещо. }}}

Поздрави!

безмилостно проникват навсякъде...
Дано пожеланата ги изпревари.
Поздрави!

тази, която си описал - е съвсем Реална! :)

...но защо ли имам усещането, че й бягаш? ;)

не й бяга, но още я търси в себе си.