Постинг
06.04.2010 07:33 -
Алиса
Когато Алиса пред мен си призна,
че в дупката няма дори дубликати
на заек и мисъл, на шах и везна,
а там си е скрила предишното лято,
прегърнах я смело, защото и аз
отдавна бях спрял да си търся мечтите
във някакви стаи, останали в нас...
И там се намерихме, толкова скрити.
Когато с Алиса събудим деня,
тя още намира какво да ми каже
и трудно разбира, когато виня.
Тя трудно разбира очите ми даже...
Но аз й прощавам. Тя има сърце
и хваща ръката ми толкова лично...
Тогава обичам. Май толкова е,
защото... за друго не мога да сричам.
Когато с Алиса събудим деня -
а вече сме толкова много отнети,
тя моли ме - идвай, когато заспя.
Аз моля - прости ми, че тъй те усетих...
че в дупката няма дори дубликати
на заек и мисъл, на шах и везна,
а там си е скрила предишното лято,
прегърнах я смело, защото и аз
отдавна бях спрял да си търся мечтите
във някакви стаи, останали в нас...
И там се намерихме, толкова скрити.
Когато с Алиса събудим деня,
тя още намира какво да ми каже
и трудно разбира, когато виня.
Тя трудно разбира очите ми даже...
Но аз й прощавам. Тя има сърце
и хваща ръката ми толкова лично...
Тогава обичам. Май толкова е,
защото... за друго не мога да сричам.
Когато с Алиса събудим деня -
а вече сме толкова много отнети,
тя моли ме - идвай, когато заспя.
Аз моля - прости ми, че тъй те усетих...