Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2010 11:02 - Човекът в мен
Автор: karandash Категория: Поезия   
Прочетен: 1473 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 21.04.2010 11:06


Обречен на излишни сетива,
човекът в мен примамливо изчезва
в опънатата гърбом светлина,
поникнала
в прашинките му нежност.

Човекът в мен е вече отстрани,
а гъсто прецъфтявалата вяра
е уличница в пръснати мъгли,
превзела
от свенливост тротоара

и, легнала безлично над греха,
протегнала към него опрощения,
опитва да открадне пепелта,
в която крие
свършилото зрение.

Човекът в мен е с мисъл на крадец,
дошъл да отпътува всички ноти
в обречения полет на молец,
застинал
изсушен върху живота.

Човекът в мен открито се бои
да стъпва върху вчерашните думи.
Човекът в мен е сянка от бои,
размити
в тишината помежду ни.



Тагове:   мен,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. elidea - Както винаги след всеки твой текст
21.04.2010 12:17
трябва много да се мисли. Между "вчера" и "днес" е тишина, в която се докосваме, всеки със своя цвят. Винаги ми е приятно докосването до твоите стихове! Поздрави! :))
цитирай
2. karandash - Благодаря ти,
21.04.2010 12:52
поздрави и на теб :)
цитирай
3. norass - ...
24.04.2010 12:41
Прекрасна поезия...
цитирай
4. eleonoraknyazheva - Обичам
02.07.2010 21:38
детайлите да изглеждат като достоверно наблюдение, както при теб, а не претенциозни и позьорски. Поздрави и за дълбочината на прозренията, Моливко.:))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 383335
Постинги: 150
Коментари: 763
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031