Постинг
21.04.2010 11:02 -
Човекът в мен
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 1473 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2010 11:06
Прочетен: 1473 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 21.04.2010 11:06
Обречен на излишни сетива,
човекът в мен примамливо изчезва
в опънатата гърбом светлина,
поникнала
в прашинките му нежност.
Човекът в мен е вече отстрани,
а гъсто прецъфтявалата вяра
е уличница в пръснати мъгли,
превзела
от свенливост тротоара
и, легнала безлично над греха,
протегнала към него опрощения,
опитва да открадне пепелта,
в която крие
свършилото зрение.
Човекът в мен е с мисъл на крадец,
дошъл да отпътува всички ноти
в обречения полет на молец,
застинал
изсушен върху живота.
Човекът в мен открито се бои
да стъпва върху вчерашните думи.
Човекът в мен е сянка от бои,
размити
в тишината помежду ни.
трябва много да се мисли. Между "вчера" и "днес" е тишина, в която се докосваме, всеки със своя цвят. Винаги ми е приятно докосването до твоите стихове! Поздрави! :))
цитирайпоздрави и на теб :)
цитирайПрекрасна поезия...
цитирайдетайлите да изглеждат като достоверно наблюдение, както при теб, а не претенциозни и позьорски. Поздрави и за дълбочината на прозренията, Моливко.:))
цитирай