Никоя смърт не приляга на твоите устни.
Затова ще живееш, докато така ме целуваш.
Ще се будиш в очите ми. Даже света да изпуснем,
няма смърт, или нея дори ще преплувам...

Бял ще бъдеш, а аз ще нанасям червеното.
По клепачите малко с онази жълтееща нотка.
По носа две-три капки и сивкав отблясък от времето,
а по устните всичкото. Там е записан животът.

Ще изпия червеното. Цялото дълго червено.
Да съм пил омагьосано толкова много усмивки.
И цветя да съм пил, и студа, и когато до мене
беше топло и сгушено под онази излишна завивка.

Ще погаля косите ти. Толкова много ми липсваш.
Ще ти дам от палитрата… тази, невинната бяла.
Оцвети ме така, както толкова пъти се искахме...
Остави ми и капка. За точка на друго начало.