Есен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви, 
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,

гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна, 
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...

Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни 
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба, 

нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После 
се скрива из голите клони,
щедро разплаквайки някой капчук... 

В очакване на "новото зелено", да се радваме на щедрата й красота! За цветовете и мириса на тази загадъчна есен - благодаря!

благодаря - и на есента, и на теб, че не пропусна да я споделиш :) Поздрави.