Постинг
24.10.2010 16:27 -
Устните на Анет
Наивното
в нацупените устни на Анет -
събудена от шумното завръщане на впряга,
е топлата й нощница, разтворена отпред,
когато за прегръдка към мен ръце протяга.
Порочното
в разтворените устни на Анет -
удавила приличието в бликнала забрава
е онзи вик, накарал пленения поет
за миг да спъне мислите - стихът как продължава.
Красивото
във влюбените устни на Анет -
задъхано притиснати до моите в сумрака,
е топлата сметана на нежен сладолед,
стопявал се в очите й, когато ме е чакала.
Загадъчното
в стиснатите устни на Анет -
с фуркети спряла времето, докато го създава,
са сенките от кичури, разпръснати без ред,
подплашени от тътена на нейната представа.
Болезненото
в плачещите устни на Анет -
тъй мокри и солени, същинска жива рана -
отдавна изоставено е в онзи стар куплет,
след който всяка пропаст е вече изживяна.
Отдаденото
в майчинските устни на Анет -
люляла много люлки и гробове плевила,
са бръчките - гирлянди от дълго смръзвал лед,
от който и парченце не би ни подарила.
Последното
във гаснещите устни на Анет -
обвила с бледи пръсти изпразнената чаша,
е онзи близък спомен от първия куплет...
че само любовта ни остава вечно наша.
в нацупените устни на Анет -
събудена от шумното завръщане на впряга,
е топлата й нощница, разтворена отпред,
когато за прегръдка към мен ръце протяга.
Порочното
в разтворените устни на Анет -
удавила приличието в бликнала забрава
е онзи вик, накарал пленения поет
за миг да спъне мислите - стихът как продължава.
Красивото
във влюбените устни на Анет -
задъхано притиснати до моите в сумрака,
е топлата сметана на нежен сладолед,
стопявал се в очите й, когато ме е чакала.
Загадъчното
в стиснатите устни на Анет -
с фуркети спряла времето, докато го създава,
са сенките от кичури, разпръснати без ред,
подплашени от тътена на нейната представа.
Болезненото
в плачещите устни на Анет -
тъй мокри и солени, същинска жива рана -
отдавна изоставено е в онзи стар куплет,
след който всяка пропаст е вече изживяна.
Отдаденото
в майчинските устни на Анет -
люляла много люлки и гробове плевила,
са бръчките - гирлянди от дълго смръзвал лед,
от който и парченце не би ни подарила.
Последното
във гаснещите устни на Анет -
обвила с бледи пръсти изпразнената чаша,
е онзи близък спомен от първия куплет...
че само любовта ни остава вечно наша.
Аскетиката на Казандзакис - величавият в...
Пророчески предсказания на Ефросиния Поч...
Закон за непоисканата помощ.
Пророчески предсказания на Ефросиния Поч...
Закон за непоисканата помощ.
