Постинг
28.10.2010 21:27 -
Вятърът
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 1680 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2010 22:48
Прочетен: 1680 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 29.10.2010 22:48
Знам, вятърът ще дойде да ме спре,
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце
и прашно ще посипе в сиво
къщите.
Очите ми с трески ще избоде,
гласът ми ще прелее в тишината,
затуй, че съм ви лъгал - не сърце,
а камък ще ми сложи
за отплата.
Знам, вятърът обича да мълчи.
Той свири само верните ми струни.
Не мога да обичам без очи.
Не може друг да има
помежду ни.
Той - вятърът, се крие из липи,
отронва ми по цвят на всяко пладне.
И казва ми, светът когато спи -
да пея или плача.
Безпощадно.
когато някой грешен запрегръщам.
На прах ще стори двете ми ръце
и прашно ще посипе в сиво
къщите.
Очите ми с трески ще избоде,
гласът ми ще прелее в тишината,
затуй, че съм ви лъгал - не сърце,
а камък ще ми сложи
за отплата.
Знам, вятърът обича да мълчи.
Той свири само верните ми струни.
Не мога да обичам без очи.
Не може друг да има
помежду ни.
Той - вятърът, се крие из липи,
отронва ми по цвят на всяко пладне.
И казва ми, светът когато спи -
да пея или плача.
Безпощадно.
