Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11.2010 08:45 - Бебето
Автор: karandash Категория: Поезия   
Прочетен: 1172 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Среднощният му вик отново съня от клепките изтрива.
С юмручета - до синьо свити - невидимия враг налага.
Прикрила своята тревога, замаяна престъпва прага,
присяда като фея нощна до люлката му мълчаливо.

Гласът му глъхнещо замира, сълзите съхнат укротени.
Във пазвата гръдта й млада да го нахрани кротко чака.
Зърното с устни той намира и бликналото топло мляко
преглъща жадно и навива на пръстче къдри разпилени.

Надвил болезнената жажда, той в майчиния скут заспива.
Умът й трескаво се лута, в тревожна паяжина вплетен.
Неканени, за миг се раждат на бъдещето страховете -
дали, когато го създаде, бе светила звезда щастлива?

Нечуто, утрото пролазва по слънчев лъч, пробил мъглата.
В разтворената още пазва студът неканено нахлува.
Тя вдига бебето сънливо, очите блеснали целува
и в нови пелени повива телцето с участ непозната...




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. andrei - Поздрав от мен за
07.11.2010 09:04
очарователното,искрено и много...много... истинско и красиво стихотворение!Продължавай в този дух да пишеш!
цитирай
2. karandash - Благодаря.
07.11.2010 13:25
Продължавам :) Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 383275
Постинги: 150
Коментари: 763
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031