Постинг
07.11.2010 08:45 -
Бебето
Среднощният му вик отново съня от клепките изтрива.
С юмручета - до синьо свити - невидимия враг налага.
Прикрила своята тревога, замаяна престъпва прага,
присяда като фея нощна до люлката му мълчаливо.
Гласът му глъхнещо замира, сълзите съхнат укротени.
Във пазвата гръдта й млада да го нахрани кротко чака.
Зърното с устни той намира и бликналото топло мляко
преглъща жадно и навива на пръстче къдри разпилени.
Надвил болезнената жажда, той в майчиния скут заспива.
Умът й трескаво се лута, в тревожна паяжина вплетен.
Неканени, за миг се раждат на бъдещето страховете -
дали, когато го създаде, бе светила звезда щастлива?
Нечуто, утрото пролазва по слънчев лъч, пробил мъглата.
В разтворената още пазва студът неканено нахлува.
Тя вдига бебето сънливо, очите блеснали целува
и в нови пелени повива телцето с участ непозната...
С юмручета - до синьо свити - невидимия враг налага.
Прикрила своята тревога, замаяна престъпва прага,
присяда като фея нощна до люлката му мълчаливо.
Гласът му глъхнещо замира, сълзите съхнат укротени.
Във пазвата гръдта й млада да го нахрани кротко чака.
Зърното с устни той намира и бликналото топло мляко
преглъща жадно и навива на пръстче къдри разпилени.
Надвил болезнената жажда, той в майчиния скут заспива.
Умът й трескаво се лута, в тревожна паяжина вплетен.
Неканени, за миг се раждат на бъдещето страховете -
дали, когато го създаде, бе светила звезда щастлива?
Нечуто, утрото пролазва по слънчев лъч, пробил мъглата.
В разтворената още пазва студът неканено нахлува.
Тя вдига бебето сънливо, очите блеснали целува
и в нови пелени повива телцето с участ непозната...