Постинг
04.02.2012 21:34 -
Сутринта
Когато ме боли, съм по-различен.
А сякаш постоянно ме боли
и всеки ден на някой друг приличам -
а пропаст от света му ме дели.
От болки само времето лекува,
от времето – единствено смъртта.
Нима смъртта изобщо съществува,
щом времето е тук на сутринта?
Клепачите отказват да се спуснат,
залепнали за идващия ден,
очите ми са плахи, чужди устни,
пленени от стената срещу мен.
Магията на всички мои нощи -
които и не помня сутринта,
е болката. Тъй адски жива още,
забодена в отсрещната стена.
Нали на кръста казват, че боляло,
когато си разпънат пред света...
боли от нощи, слепнали се в цяло,
когато ги разделяш сутринта.
А сякаш постоянно ме боли
и всеки ден на някой друг приличам -
а пропаст от света му ме дели.
От болки само времето лекува,
от времето – единствено смъртта.
Нима смъртта изобщо съществува,
щом времето е тук на сутринта?
Клепачите отказват да се спуснат,
залепнали за идващия ден,
очите ми са плахи, чужди устни,
пленени от стената срещу мен.
Магията на всички мои нощи -
които и не помня сутринта,
е болката. Тъй адски жива още,
забодена в отсрещната стена.
Нали на кръста казват, че боляло,
когато си разпънат пред света...
боли от нощи, слепнали се в цяло,
когато ги разделяш сутринта.
