Моите стихове
Постинги в блога
24.04.2010 07:41 -
Приятели
Ти спомняш си, приятелю, нали,
как плахо измълчахме оня залез
и как не си признахме, че вали
как плахо измълчахме оня залез
и как не си признахме, че вали
21.04.2010 11:02 -
Човекът в мен
Обречен на излишни сетива,
човекът в мен примамливо изчезва
в опънатата гърбом светлина,
човекът в мен примамливо изчезва
в опънатата гърбом светлина,
06.04.2010 07:33 -
Алиса
Когато Алиса пред мен си призна,
че в дупката няма дори дубликати
на заек и мисъл, на шах и везна,
че в дупката няма дори дубликати
на заек и мисъл, на шах и везна,
04.04.2010 07:49 -
Може би
Тъй отдавна
камбаните сякаш не бият
и в душите отеква единствено днешното.
камбаните сякаш не бият
и в душите отеква единствено днешното.
03.04.2010 07:47 -
Непознатата
Хубава си, даже непозната.
Даже... по лицето ти личи.
Още те намирам
Даже... по лицето ти личи.
Още те намирам
02.04.2010 07:39 -
Понякога
Понякога ни липсват сетива.
И палим свещи.
Понякога сме с тъмни очила, а търсим нещо.
И палим свещи.
Понякога сме с тъмни очила, а търсим нещо.
14.03.2010 08:38 -
Моливът
Толкова много платна пропътувах…
С въглена мъртъв рисувах живот.
Вече съм малък. Едва съществувам -
С въглена мъртъв рисувах живот.
Вече съм малък. Едва съществувам -
25.02.2010 07:40 -
Земя
Снегът се топи...
намалява прегръдката бавно
и почти съм оголена като пазва на чужда жена.
намалява прегръдката бавно
и почти съм оголена като пазва на чужда жена.
19.02.2010 14:33 -
Твоята стая
На оня свят, във който пак съм сам,
ти обзаведох истинската стая.
Там няма нищо светло като храм
ти обзаведох истинската стая.
Там няма нищо светло като храм
06.02.2010 15:01 -
Раждане
На мама
Ще се раждам след малко. Само миг още искам в утробата.
Да си сложа очи и за миг да погледна водата.
Ще се раждам след малко. Само миг още искам в утробата.
Да си сложа очи и за миг да погледна водата.
30.01.2010 01:49 -
Нека вали
След малко ще събудя светлината.
И ще прогледнем с кървави очи.
Аз ще съм тъмен като от проклятие,
И ще прогледнем с кървави очи.
Аз ще съм тъмен като от проклятие,
24.01.2010 09:44 -
Казино
От нощта се отделят разпътени, а казиното още приема.
По жетоните гънат се пръсти на спечелили нищо за вземане.
Крупието е стъпкан живот и със злато препъва очите.
По жетоните гънат се пръсти на спечелили нищо за вземане.
Крупието е стъпкан живот и със злато препъва очите.