Днес написах различно писмо и му търся сега получател. 
Сякаш свършиха вече адресите, на които останаха хора.
Писах в него човешки истории и дори две сълзи окончателни,

Босоногите мисли – 
като блудници в нощния мрак
в разлудувани пориви пръстите смръзнати гонят

 
 
 

Ако се движа
със секундната стрелка,
то значи, че съм в резонанс със времето

Следите ми напомниха, Андре.
Не бях ги забелязала,
покрити

Продукт съм на анализ и синтез.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес

И днес щом има избор, умът го заслужава,
макар че и заблудите ни вплита в мисълта.
Превърнал в нова истина невярната представа

Аз,
по божия воля човек,
а по своята воля различен,

По Теофраст* - „Характери“
Той и врага си презрян ще посрещне с усмивка фалшива,
нищо че сетне ще плюе и гневни слова ще нарежда.

Човекът от витрината с изгладената риза,
с костюм в кънтящо черно
и хлъзгави очи -

Ела да ти разкажа, сестро мила,
какво ми се стовари на главата,
от злоба хорска чак съм се превила

Какво да се направя, като свише
таз’ дарба ми е дадена отколе -
и сто куплета дневно да напиша,