След малко ще събудя светлината.
И ще прогледнем с кървави очи.
Аз ще съм тъмен като от проклятие,

От нощта се отделят разпътени, а казиното още приема.
По жетоните гънат се пръсти на спечелили нищо за вземане.
Крупието е стъпкан живот и със злато препъва очите.

Трибуни бол. Декор, завеси
и цели орди
поетеси.

Ако бях се събудил цигулка преди,
щях да бъда разстроен
от следите, затрупани

Твърде малко разбираме думите.
Твърде малко.
Ако думите просто мълчат,

Повехна зимата.
Така се взря
в сълзата на преситените мисли,