Защо ми остави очи, Маргарита, защо ми остави очи?
Защо ме прегърна, защо ме опита, сега пепелта ти мълчи...
Защо ме изгуби, къде си ме дянала, глъхна от нямост и срам.

Плахи след пътя ми, тихите мисли - тъжни, потъпкани, смачкани,
впиват се в моите късни въздишки, жадни да стигнат признания.
Нямам какво да им кажа за дните си, нито какво съм прекрачвал.