Не знам защо
така си ме омаял
с прозрачните си,
едри
мокри
капки...
Дали пък от оная нощ,
когато
разгърден и отдаден пак
на лятото,
поливан
от кънтящите ти струи,
целувах...
и целуван
се опивах
от влажната студеност на пороя ти
и смесвах те
с безумната игривост
и бесните потоци
на хормоните.
И там,
подпрян на влажната фасада,
и мокър,
и горящ,
и нереален,
почувствах се
по-светъл и от огъня
и знаех,
че за тебе съм създаден...
Летях...
и не помислях
за пространствата,
а капките ти
бяха вдъхновения,
измиващи
в студената си ласка
горещата следа
на прегрешението.

valql li te e leten dajd.... ei taka da stoi6 na ulicata..i s bosi kraka da 6lqpa6 po ulicite... na men mi se e slu4valo... neveroqtno e...

Нали за това иде реч в стихотворението :) Поздрави!

Многообразие от усещания. Чудесно е!

Едно от любимите ми е :)

всяка красиво разказана дъждовност.Много харесах твоята.Топла.:)

И аз харесвам дъжда и се изкушавам да го описвам. Не винаги се получава, но в този случай мисля, че съм се справил :) Поздрави!