Несиметрично
времето ме спъва
по билото на стръмните си
писти.
Несиметрично
сенките се гънат
между лъжи и чужди
полуистини.
Несиметрично
падат бариерите
на късните ми летни
изкушения,
промъкнали се тягостно,
невикани,
опустошени
в своите съмнения.
Несиметрично
гледам
към измамите,
превърнати
в транжирани столетия,
засъхнали
под ноктите на празни,
осъмнали в ненужност
силуети.
Несиметрично
стичат се сълзите
по смачкания вик на
хризантеми,
разцъфнали над мъртвото,
откъснати
да проповядват
чуждо
възкресение.
Несиметрично
бягам от лъжите им,
по вътрешна спиралност
се затичвам
и знам,
че неизменно всички пътища
се вливат
в плесента
на безразличните.
Несиметрично
се оглеждам за посоките,
клонящи ме
към стъпване в пространствата
на дълго неотлагано сънуване
и бягане към моята
асиметрична
правилност.