В окото на бурята
вграждам прозрачна арена
от пипала
на отсечени рано
желания.
И поставям на сцената
пир
в едноактна пиеса
с едноактен актьор,
режисиран беззвучно
от мрака.
Той танцува унесен
по черупки от бивши съмнения
и ги струпва на дюни
в декор за обречен спектакъл -
по либрето на някой
отдавна нераждан поет
и под звуци на арфа,
безструнно звъняща
в очакване...
От седалките вяло
надничат безплътни лица
на отчаяно съхнещи
ларви от липсващи мисли.
Не разбират пиесата.
Всичко е сива мъгла.
И е време отново
разгневени
да скъсат либретото...