- Синухе...
ела със мен.
Ще се върнем пак в Египет -
там, край Нил,
презрели времето,
ще гадаем по звездите.
Ще сме малки фараони,
ще владеем
две пустини,
два оазиса,
небе...
и едно дърво маслиново.
Ще усещаме калта
и на пясъка
прегръдката.
- Спри да пееш.
Ти успя,
балсамира ме отвътре.
Нека видим пак нощта
на умиращите
сфинксове.
Да се слеем с пепелта
на една епоха
минала.
Да мълчим под пирамидите
и да дишаме кристали
от гигантска самота
във недрата им
заспала...
- Синухе...
бъди със мен
в моя поход към предишното.
Знам, че там
съм бил роден.
Знам, че някога съм дишал.
Тази пясъчна дъга,
този восък
по очите ми
е от спрелите сърца,
били някога
в гърдите...
Синухе...
аз ще заспя.
Ти през Нил ще ме прекараш.
В лодката ще съм мечта
или свещ,
в тъга догаряща.
И тогава ще се спра.
Искам вече да сме в рая.
Пред Анубис ще мълча -
само края
да признае.
И да спре да ме гори,
да ме връща пак
в отвъдното...
Само с мен ела и ти -
и сънят
ще бъде
сбъднат.