Прекланям се,
владетелю на мрака ми.
Усети ли главата как, приведено,
се люшка между
правото да гледам
и избора да спра да бъда зрящ?
И колко от огньовете ми вземаше
и с колко ме гори,
за да прогледна,
че нямам всъщност право
да очаквам...
Проклинам те,
владетелю на мрака ми.
Прахът ми не успя да изпътуваш,
а в тъмното за мен
стени рисуваш
и вграждаш ми целувките в колаж.
И да се лутам,
пак ще се преструваш,
че време е било да съществувам
единствено, за да се слея
с някога...
Обичам те,
владетелю на мрака ми.
Не са ли тъй красиви отмъщенията,
които ми изпращаш от презрение,
за грешката да бъда осъзнат?
Остава ми безумно малко време
в което ще крада от теб прозрения
и в края на последното...
те чакам!

za gre6kata da bada osaznat....... pak hubavi ne6ta si sa4inil

от гледната точка :))) Поздрав!

зиг-заг от песнопения
разчленява следите
прорези сетивата ми
но владетел на нищо
не бях
отърсих се от чакане
и не разбрах
какво "видях".
Отминах ли се,
или винаги съм аз...

Леко странично от темата,
харесвам "провокацията" в стиховете ти...
като крачета на стоножка са...:)

Крачета на стоножка...много образно, не знам до колко е вярно :) Поздрави!