Нарочно съм аз.
Не защото е зима.
Нито даже
защото е късно небето.
Коленете са кратки
когато ги имаш,
а не знаеш
къде коленичи отнетото.
Нарочно съм друг.
И когато съм утрешен -
за да бъде и вчера
по-малко спасено,
нямам нужда от сенки,
когато погрешно
се намирате в мен,
а е късно да вземате.
Ослепял и несдържан
както винаги,
мамо,
аз съм клет и оплюван
от добрите съседи.
Те не знаят защо
е страхът им измамен
и кога се събужда
отвъдното време...
Нарочно съм лош.
Аз, изконно сгрешеният,
нарочно обичам
и нарочно се скитам.
Този кръст все пак трябва
да е с нещо и днешен,
и по него да има
следи от спасения.
Нарочно съм студ.
Само там съм излишен
и очите ми с гняв
се разсипват нанякъде –
там, където е друго,
или просто различно,
или тихото утре,
                     което очаквам.

zdravei...tova stihotvorenie po go razbrah.....obe6ta da mi otgovori6 na edin vapros...

изконно друг и сегашен...

Станах като постоянно присъствие в "деловия президиум", но...:)))

Замисли ме. Нещо като "чужд сред свои, свой сред чужди", ако правилно съм те усетила?
Ако "да", значи ти тежи, някъде в подсъзнанието. Търси отговора.

Всеки бяга от нещо, макар не винаги да си дава сметка за това. Аз съм осъзнал част от нещата, от които искам да избягам. Останалата част от тях ми предстои да осъзнавам. Но това е дълга тема... Хубав ден и поздрави!