Постинг
20.06.2009 10:13 -
Зърното
Във тъмното се свих
и е студено.
Замръзвам
от студа ти вледеняващ.
Ела,
небе,
покрий ме с бяло време,
не искам пак в студеното да страдам.
Усещам вече стъпки на снежинки,
покриващи
премръзналите сънища
и тихата им влага - как превзема
на сухото
загиващото съмване.
Заспивам
под завивката ти бяла,
но само ще заспя,
а ти ме чакай.
Какво е за живота малко време
пред бурния кипеж на зряло лято?
И в сънищата бели
ще набъбвам,
ще бъда неизригнала наслада,
ще бъда стрък, изпил съня предишен,
усетил Бог,
отказал да го няма...
И ето, че
усещам хладна влага
към жаждата ми зимна да посяга
и с нокти късам ципите омръзнали,
и дишам с пръсти новото създаване,
пробивам буци
от снега размекнати,
и виждам на небето изненадата,
и виждам
невидяното си време,
и виждам за студеното наградата,
и корени забивам в мрака стенещ.
От теб ще пия
мъртвото начало.
За мен не ще си вече само бреме,
а гладният копнеж
за изненади.
И слънцето си топло
ще ти връщам
когато,
уморен след летни пориви
заспя отново в теб,
деня погълнал
и спрял да спори с гаснещите корени.
Отново ще мълча.
Ще бъдем заедно -
завивка за зърната непокълнали.
Дано успеем, слети в черно цяло,
в разцъфнали цветя да ги превърнем...
и е студено.
Замръзвам
от студа ти вледеняващ.
Ела,
небе,
покрий ме с бяло време,
не искам пак в студеното да страдам.
Усещам вече стъпки на снежинки,
покриващи
премръзналите сънища
и тихата им влага - как превзема
на сухото
загиващото съмване.
Заспивам
под завивката ти бяла,
но само ще заспя,
а ти ме чакай.
Какво е за живота малко време
пред бурния кипеж на зряло лято?
И в сънищата бели
ще набъбвам,
ще бъда неизригнала наслада,
ще бъда стрък, изпил съня предишен,
усетил Бог,
отказал да го няма...
И ето, че
усещам хладна влага
към жаждата ми зимна да посяга
и с нокти късам ципите омръзнали,
и дишам с пръсти новото създаване,
пробивам буци
от снега размекнати,
и виждам на небето изненадата,
и виждам
невидяното си време,
и виждам за студеното наградата,
и корени забивам в мрака стенещ.
От теб ще пия
мъртвото начало.
За мен не ще си вече само бреме,
а гладният копнеж
за изненади.
И слънцето си топло
ще ти връщам
когато,
уморен след летни пориви
заспя отново в теб,
деня погълнал
и спрял да спори с гаснещите корени.
Отново ще мълча.
Ще бъдем заедно -
завивка за зърната непокълнали.
Дано успеем, слети в черно цяло,
в разцъфнали цветя да ги превърнем...
1.
анонимен -
oooooooooo strahotno e 4ove4e. . ...
20.06.2009 10:27
20.06.2009 10:27
oooooooooo strahotno e 4ove4e.. strahotno e..tova e to.. talant...dar ot boga... radvai se na tova , koeto ti e dadeno s vis6e...kakva po golqma radost ot tova...6te citiram , koe nai mi haresa,,,,,usetil bog, otkazal da go nqma....za men ne 6te si ve4e samo breme.., a gladniq kopnej na iznenadi...zaspivam pod zavivkata ti bqla, no samo 6te zaspq .. a ti me 4akai...... bravooo.. vav vaztorg sam....blagodarq ti.., blagodarq ti.... prosto neznam kakvo drugo moga da kaja...
цитирайще взема да се изчервя :) Хайде да се заемам аз със съботните дела. Хубав ден и до по-късно. Поздрав!
цитирай
3.
анонимен -
lek den i na teb. . otivam da se kapq. . ...
20.06.2009 10:37
20.06.2009 10:37
lek den i na teb..otivam da se kapq ..4e 6te izlizam..
цитирайМного е хубаво, браво.
Имам чувството, че си стар дух, че изливаш натрупваното от предишни животи.
(Сигурно е еретично да го вярвам.)
Поздрави.
:)
цитирайИмам чувството, че си стар дух, че изливаш натрупваното от предишни животи.
(Сигурно е еретично да го вярвам.)
Поздрави.
:)
която е сравнително нова и за мен, макар някак вътрешно винаги да съм усещал това, за което говориш. И не се притеснявай, не е ерес. Ереста е измислена от хората, в техния стремеж да наложат насилствено рамки на човешкия дух - това, което винаги е плашило и продължава да плаши и държавата, и църквата, и по-голямата част от човечеството. Но както казах, темата е доста сложна, доста философска и до голяма степен изискваща ниво на себеопознаване, към което се стремя, но далеч не съм достигнал. Поздрави!
цитирайи чудото на пролетното възраждане!
цитирайна зърното ;)
цитирай