Аз мога
да не се развиделя...
по тъмно
ми е лесно да се губя
и
куц от самота,
да бъда влюбен
в очите на превзелите ме бурени,
увехнали
от късното в деня ми.

Аз мога
и без пръсти да броя
останалите няколко пастири,
които ще ме сбират от баирите
към дом
на непотърсени кумири,
родени
да ме пазят
от греха.

Аз мога
да не се събудя ням...
когато се заливам с остри думи,
покълнали неканени през шумата -
горяла,
и пресъхвала,
и плувнала
в нозете на измисления храм.

Аз мога
да съм само две очи,
отказали да спят от вледеняване,
да късам струни,
за да изпълзявам
в мелодии,
обречени да дават,
за да те има, без да съм преди...

Аз мога
да съм счупеният кръст,
презрял
и тези дни,
и тези свещи,
аз мога
да съм смръзнато горещо,
презряло в самотата да те срещне...

Аз пак ще си намеря верен съд.

"аз мога" е поставено в контрапункт с "аз искам". Или греша?:)
Забелязвам, че имаш афинитет към епитета "смръзнат" - често се среща в стиховете ти, само че тук вече и в оксиморон -
"смръзнато горещо".
Изграждаш сложен по душа лирически герой,
който е сякаш жертва на собствените си противоречия.
Поздрави за стихото.
:)

Сигурно си прочела, че пиша от около година и половина, като в началото нямах никаква идея от съвременна поезия, а познанията ми за класическата - световна и българска - бяха на ниво 9-10 клас. Поради което началният ми период е белязан с всички възможни души, звезди, вселени и пр. клишета, предъвквани от столетия от всичкото поет на света. Не знам до кога щеше да продължи този етап, ако не бях се обърнал към професионалист, който да ми даде напътствия и съвети. Всъщност част от съветите бяха в посока запознаване със "съвременната" поезия, разбирай модернизъм и постмодернизъм, и единствената им роля беше да ме отвратят от този начин на писане. Мисля, че "нищоказването" с много думи и почти без форма, ритъм и рима, колкото и напредничаво да изглежда за времето си, няма бъдеще и едва ли ще остане като нещо значимо в поезията. Може и да греша, това е само мнение на непрофесионалист. Но съм убеден, че Шекспир ще остане и ще се изучава още столетия, както се е изучавал в последните 5 века. Това по въпроса за класическата и модерната поезия. Извинявай, малко се отклоних от темата. Та за повторенията - да, допускам ги, но си дадох сметка едва след намесата на втория редактор, с който работя в момента, и благодарение на нея успявам да открия болшинството повтарящи се думи, изрази и пр. в стиховете си. С две думи, забравя се, сигурен съм, че и на теб ти е познато това усещане когато определена фраза или отделна дума идеално пасва на идеята, която искаш да изразиш, а вече си я използвал в предишно стихотворение. Та понякога допускаме компромиси, понякога търсим замяна. Общо взето следим за тези неща, но не винаги можем да ги избегнем. Та това накратко. Поздрави и благодаря за мнението. ;)

съжалявам, ако така си го схванал. Просто споделих впечатленията си. Исках по този начин да те стимулирам да се разкриеш малко повече, защото явно потискаш нещо в себе си, щом те влекат определени изрази и сравнения. Това, че работиш с редактори, подсказва, че имаш сериозни намерения в поезията.
Аз досега съм направила само една стихосбирка, но даже и по нея не работих с редактор, защото видях, че редакторът е ...пишман редактор, при това работещ в сайт с претенции за сериозно отношение към съвременната литература. Но това е друга тема. Някой път може да ти споделя повече, на лична. Поздрави за стиха, и се надявам, ако решиш да издаваш нещо, да ми заделиш един брой с автограф, колкото и да струва. Поздрави. Най-дружески.:)))
;)))

Но си намерих повод да изокам срещу определени тенденции в поезията. Иначе за сериозните намерения...хм. Моите са все още мъгливи. Не съм наясно дали съм достигнал до някакво ниво на създаване на стил на писане или още търся. Но е факт, че харесвам новите си стихове, а като се връщам назад вече не харесвам по-старите. Което значи, че променям начина си на писане и въпреки, че имам над 300 стихотворения, едва ли ще одобря за публикуване повече от 20-30. Не съм се замислял, може би трябва да седна и да си дам по-ясна представа кое е добро и кое не. В този смисъл не бързам да издавам. Тук има редица фактори, които ме карат да отлагам този момент. Може би най-съществоното е, че имам поглед върху това, което се издава на книжен носител и не мога да не се разочаровам от качеството на "продукцията". Нужно ли ми е да ставам един от тях? Преди няколко дни видях класирането от конкурса за Славейковата награда - е мили Боже, това какво е? Та такива ми ти работи, има време, ще помисля и току виж съм го измислил ;)))

zdravei..hubavo stihotvorenie..nooooo az se za4etoh v komentarite... 300 stihotvoreniq..auuuuuuuuu 4e mnogo...imam edin vapros...kakvo zna4i da raboti6 s redaktor..toi kakvo pravi..

Да работиш с редактор е като да си имаш трън в задника хахахаха :) Когато напиша нещо, й го пращам и тя започва да ме яде - това е клише, тук имаш повторение, във втория куплет ти бяга ритъма, това много често го използваш - измисли друго...изобщо, понякога с дни не можем да оправим нещо, понякога го зарязваме и така... Е, не знам дали всички редактори са такива, но моята е и затова си я обичам хахахаха :) Поздрави!

oooooooooo tq e jena li..ahaaaaa razbiram..jalko e , 4e ne moga i az da te redaktiram.. ne sam na tvoeto nivo..ooooooooo ina4e kusuri hilqdi 6tqh da ti namerq .. ako mojeh .., noo ne moga...

Тооо, да намери кусури всеки може, еле нашего брата българин е цар на тая работа. И аз се улавям по някога, че го правя. Трябва да се научим да виждаме първо нашите, па да ги оправим, и чак тогава да се заглеждаме в кусурите на другите. Ама то, ако правехме каквото трябва, щяхме ли да сме на това дередже...
Хайде лека, че утре пак работа ме чака ;)

zna4i... az vijdam svoite nedostataci savsem to4no i qsno.. znam 4e nqkoi mogat da se opravq .. drugi ne..., noooooo imam moje bi i lo6iq navik da vijdam kusurite i na drugite hora..daaaaaaa 4esto se opitvam da im kaja kakvo mogat da promenqt.. za kam po dobro.. dori pod formata na 6ega...noooooo ve4e si e tehen problem... dali iskat da se promenqt...