Отброй ми къс
от тази тишина,
която ме превръща
в топли устни.
Завий ми я в един замислен залез,
през който
се страхуваш
да ме пуснеш...
Плени от мене
само тази част,
която те намира изненадан.
Не се мъчи на ум
да ми пригласяш.
Така ще бъдем лесни
за изстрадване.
Поискай само
този стрък от мен,
от който ще разцъфнат в теб усмивки.
Сложи го до букета
от съмнения,
нахвърляни
до другите
излишности.
Предай ме,
на онази мокра клада,
останала на съмване в очите ми.
Не искай да съм
вечна изненада.
И аз се плаша
от греха
да съм обичан...

oooooooooo neveroqtno e...osobeno poslednite dumi4ki....bih komentirala, no nqmam vreme..lek den ti jelaq...igi

не се нуждаят от коментиране, Иглика. Хубав ден :)))

Чудесен!

:)

"Поискай само
този стрък от мен,
от който ще разцъфнат в теб усмивки."
Поискай
да съм твой
поне за ден.
Но повече,
но повече
не искай...
;)))))
Поздрави, Поете.