Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2009 17:03 - Самоцелно
Автор: karandash Категория: Поезия   
Прочетен: 1166 Коментари: 3 Гласове:
-1



С две-три щрихи осъмвам лицето си

и понякога имам брада. Май съм мъж,

по рецепторите,

се осъждам на свят от жена.

Кой ме пита...дали съм създаван?

Или бурите нямат сълзи?

Самотата понякога става

полигон за отминали...

Спи!

Освети си поредния залез

като корен на нова вина

и от там ще е лесно да даваш

без да виждаш къде си.

Ела!

И събуй тази куца обувка

от която краката тежат

за да станат криле

е изкуство,

а дали си обикнал

страха?

Из черупката бродят спасения

уловими за другия кръст.

А под този, за който ме има

съм отново с очи

непотърсени...




Тагове:   непотърсен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - zdravei. . . haresa mi stihotvor...
28.06.2009 17:51
zdravei...haresa mi stihotvorenieto....6te te pomolq da bade6 malko po vazpitan kam men... ne ot uvajenie.. a ot kurtoaziq.. vsa6tnost az ni6to lo6o ne pravq s komentarite si..no 6tom te draznq.. spiram da te 4eta
цитирай
2. eleonoraknyazheva - @}--;---,---'-------
28.06.2009 18:01
.........
цитирай
3. alipieva - YES ! YES! YES!
29.06.2009 00:07
YES ! YES! YES!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: karandash
Категория: Поезия
Прочетен: 383377
Постинги: 150
Коментари: 763
Гласове: 1441
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031