Донаписвам следите от стръмния дъх
върху който не можех да мразя
те летят, и умират, безметежно огънати
уморени от страх да създават

По кого се разхождате, слепи сърца
вие нямате памет за грешките
а се биете с кръв за да има вината
от какво да остане и днешна.

Аз видях пепелта във онези очи
на старицата свита на прага
бе погребала син, а след него и другия
а живот й оставиха. Дяволи.

И живееше свита. А снегът я затрупва
с преобърнати смешно причини
Има орех един. Който ражда годините
и от тях ни предлага отчупено.

Белезници красят тези наши ръце
и любов оковани създаваме
между нас и небето уморени коне
своят път непътуван узнават...

daaaaaaa...umorenite kone gi ubivat ...nali

НЕВЕРОЯТЕН СТИХ, НЕВЕРОЯТЕН!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

липсваш. Предполагам, че имаш чисто формални причини да не публикуваш - работа или друго.
Ако си почиваш - приятна почивка.
:))

Благодаря, Джулия. Поздрав!

Здравей, Елеонора. И от двете по малко. Но съм тук де, не съм се затрил, то такова зло като мен може ли да се затрие :))) Имам малко служебни ангажименти до късно вечер и после не ми е нито до писане, нито до блогове. Днес е последен ден, през уикрнда може би ще попиша, ако ме споходи вдъхновение. Поздрави и хубав ден :)