Аз съм местният луд.
И се смея на глас,
и не виждам защо са ми нужни причини.
През смеха ми е толкова тъжно за вас,
че се смея по-силно и крещя - да ми мине...

Аз съм местният луд.
Спя на гола земя
и пригласям, когато засвирят щурците.
По звезди не гадая, не отглеждам цветя,
а ги виждам, когато затворя очите си.

Аз съм местният луд.
И се къпя в дъжда,
и се гоня със Слънцето вечер по хълма,
и присядам на билото, но не гледам града -
от безброй светлини той е дяволски тъмен…

Аз съм местният луд.
И в лудешка игра
пренареждам в разместени смисли живота.
И се смея със сълзи, щом от вас разбера,
че бил всъщност гердан на врата ви хомотът

Бих си го откопирал, ако разрешиш

...и просто не мога да не те поздравя с:

http://www.youtube.com/watch?v=dqo_MK3NOhQ

Ако не го публикуваш в местния печат няма проблем :)

И за коментара, и за песента. Я виж ти... явно е истина, че всичко на този свят е вече казано ;) Поздрави!

Боже, колко е силно!
Това е толкова различно от напарфюмираните стихчета.А си мислех, че времето на поетите е отминало !

Доста ентусиазирано изказване :) Все още се среща това заболяване - поет - и в наши дни :) Поздрави!

Прочетох го първо при evrazol.

имаше някакви забележки по ритъма, ти как смяташ?

Нищо му няма на ритъма, перфектен е.
Освен ако някой не сменя мястото на някое ударение и оттам да си прави подобни изводи.

Благодаря за поисканото мнение :-)

че ми отговори. Мисля, че няма да го променям, въпреки всичко, поне на този етап. Поздрави!

МИ ХАРЕСА МНОГО!!! СЕБЕ СИ ВИДЯХ, ТУК! Слагам го в папката THE BEST ,без да искам разрешение!!

Обещавам да не те съдя за авторски права ;)