И днес щом има избор, умът го заслужава,
макар че и заблудите ни вплита в мисълта.
Превърнал в нова истина невярната представа
потапя ни на грешките в дълбоките блата.
Умът ни е градина с пространства разорани,
посявана от всекиго с различни семена -
дали ще ражда бурени или зърна отбрани,
присъдили сме ние в по-ранни времена.
Мощта на умовете ни издига катедрали,
но - впрегната погрешно, взривява светове.
Решили сме съдбите си, когато сме посяли
и роним свойто бъдеще от зрели класове.

Умът е и богатство, и дебнещо проклятие.
Утробите на мислите даряват ни с понятия.

zdravei.....mo6ta na umovete ni izdiga katedrali..., no vpregnata pogre6no..vzrivqva svetove...strahotno...

Така мисля, ако не си съгласна, поправи ме ;)

saglasna sam napalno s teb...umat moje da gradi. ..no moje i da ru6i