Постинг
04.09.2009 22:24 -
Живот
Продукт съм на анализ и синтез.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес
и виждам, че не са се престарали.
Умът ми се боричка всеки ден
с различни по абсурдност постулати
и уж съм на поезията в плен,
а в проза са обвити всички дати.
Без сън оставам - книги да чета
и мозъка си зорлем да нагъвам,
а в крайна сметка – пуста суета,
с кю-тен се мъча бръчки да опъвам.
С общуването всичко е наред,
веднъж на месец някъде излизам,
и като всеки истински поет
не се побирам в собствената риза.
И ставам роб на не една любов,
и властвам пак над не една омраза,
не винаги на щедрост съм готов -
но никому вина не съм отказал.
Така минава пустият живот.
И без под вежди да го гледам строго,
приемам го за тъжен анекдот,
а себе си - за глупаво двуного.
Не ми е ясно как са ме създали,
но често се разглеждам с интерес
и виждам, че не са се престарали.
Умът ми се боричка всеки ден
с различни по абсурдност постулати
и уж съм на поезията в плен,
а в проза са обвити всички дати.
Без сън оставам - книги да чета
и мозъка си зорлем да нагъвам,
а в крайна сметка – пуста суета,
с кю-тен се мъча бръчки да опъвам.
С общуването всичко е наред,
веднъж на месец някъде излизам,
и като всеки истински поет
не се побирам в собствената риза.
И ставам роб на не една любов,
и властвам пак над не една омраза,
не винаги на щедрост съм готов -
но никому вина не съм отказал.
Така минава пустият живот.
И без под вежди да го гледам строго,
приемам го за тъжен анекдот,
а себе си - за глупаво двуного.
# 23
Като артист, обзет от силен смут,
чиято памет е изневерила,
и като някой свирепеещ луд,
изнемощяващ в пристъпи на сила,
така мълча и аз и тъй съм тих,
защото стигнах до такава крайност,
че себе си аз сам изнемощих
със силата на свойта всеотдайност.
Но моят стих звучи със моя зов
и с моя глас безмълвната ми книга
ламти отплата, моли за любов
и от езика повече постига.
Чуй обичта ми ти и се учи
да слушаш моя тъжен глас с очи.
цитирайКато артист, обзет от силен смут,
чиято памет е изневерила,
и като някой свирепеещ луд,
изнемощяващ в пристъпи на сила,
така мълча и аз и тъй съм тих,
защото стигнах до такава крайност,
че себе си аз сам изнемощих
със силата на свойта всеотдайност.
Но моят стих звучи със моя зов
и с моя глас безмълвната ми книга
ламти отплата, моли за любов
и от езика повече постига.
Чуй обичта ми ти и се учи
да слушаш моя тъжен глас с очи.
2.
анонимен -
zdravei. . . hubavo i dosta smisleno ...
05.09.2009 09:36
05.09.2009 09:36
zdravei...hubavo i dosta smisleno stihotvorenie..pozdravi
цитирайанонимен написа:
zdravei...hubavo i dosta smisleno stihotvorenie..pozdravi
Здравей,
Благодаря, малко авто-сатира, за разнообразие :)
dennis написа:
Силно напомнящо за Перото на един друг - голям Майстор!
Ееее, ласкаеш ме :) С Шекспир не са ме сравнявали хахахаха. Надявам се не очакваш да напиша нов вариант на "Ромео и Жулиета" :)))
Поздрави и хубав уикенд!
Самоиронията е силно оръжие в ръцете на добрия стрелец.
цитирайОсобено ако си намерил и правилните мишени ;)
Хубав уикенд!
цитирайХубав уикенд!
Да те разсмеят истински и от сърце, го могат малцина. Този "Живот" е самоиронията на всеки интелигентен човек. Но, само един е намерил най-точния поетичен изказ и форма - karandash.
Благодаря за естетичното удоволствие.
цитирайБлагодаря за естетичното удоволствие.
Не знам дали е само един - мисля, че мнозина са писали подобни текстове, това е просто моята интерпретация на проблема :) Поздрави!
цитирай