Постинг
06.09.2009 21:45 -
Андре
Следите ми напомниха, Андре.
Не бях ги забелязала,
покрити
от писъка на делничната шума.
Забавих се.
Но беше по-добре
от черната измамност на графита,
избавил ни от съскащите думи.
И ми олекна.
Сякаш дълги дни
те бях недообичала страхливо.
Разглезено накъсвах часовете
на гърбом пропътувани минути
а клетвите се сбъдваха
нечути,
отровили утробно синовете ни.
Сега от тишината ти отливам,
а ти я пий - когато те боли...
Сълзите ми напомниха, Андре.
Усещам ги и в бездната,
солени
от толкова пропуснати миражи.
Един от нас
бе с право да умре
а другият –
без право на спасение -
не може самотата да откаже...
Не бях ги забелязала,
покрити
от писъка на делничната шума.
Забавих се.
Но беше по-добре
от черната измамност на графита,
избавил ни от съскащите думи.
И ми олекна.
Сякаш дълги дни
те бях недообичала страхливо.
Разглезено накъсвах часовете
на гърбом пропътувани минути
а клетвите се сбъдваха
нечути,
отровили утробно синовете ни.
Сега от тишината ти отливам,
а ти я пий - когато те боли...
Сълзите ми напомниха, Андре.
Усещам ги и в бездната,
солени
от толкова пропуснати миражи.
Един от нас
бе с право да умре
а другият –
без право на спасение -
не може самотата да откаже...
Няма коментари