Тези дни, избелели, но останали в теб - от които се стряскаш, когато заспиваш...
те препускат през всички сезони застинали -
неизминати пътища из безпътната степ.

***
Пролетта ти остави различни цветя
и от всяко струяха белязани клопки -
отредени за теб прекомерни окопи
за една прекомерна житейска война.

И когато се луташе и пресичаше косо
пак онези затрупани с вехти клони полета,
неусетно разбра... но плътта не разчете
и потъна из лятото, пълно с нови въпроси.

***
Сред полетата, пълни с уморен аромат,
свършват всички следи от предишна отдаденост;
ти си богът на лятото с ключ от хладния кладенец,
който щедро спасява не един непознат...

Полудяваш в прегръдки от намерени дни,
търколили се сити в калдаръмени празници,
а в очите ти бавно прокрадва се вярното,
от което се криеш, за да спре да боли...

***
Недочакал и утрото, вече гледаш навън,
по клепачите рядко сълзи се поспират,
няма кой да ги види, когато разбираш
как намерен, сънят е по-страшен от сън.

И протягаш ръце към дъжда, отмалял
търсиш в него плътта на измамното лято,
а пък то се озъбва зад теб, непознато 
и размива мечтите в рядка есенна кал. 

***
По косите ти тихо заветният сняг
сипе бавните мисли за пролетна цветност,
ти си все тъй обзет от страстта да усетиш -
но са толкова тежки снеговете назад.

Някой пролетен дъжд в захабените преспи
сипва с шепи любов за наивно начало,
ти се стапяш, а в локвата вече няма го бялото,
само пръст - и небе, от което не свети...
***
Тези дни, онемели от миналост в теб,
във които сънуваше, без дори да заспиваш -
те препускаха спрели, когато умираше
по неминати пътища из безпътната степ...  

"сезони застинали"...
"дни, онемели от миналост"...
"уморен аромат"...
Все "вярното,
от което се криеш, за да спре да боли..."

А дали има място, на което можем да се скрием от това, което е вътре в нас?

Поздравления!

А място има, разбира се, и то е пак вътре в нас. Майсторлъкът е да успееш да го откриеш ;) Поздрави!

ДА !!! ДА !!!

Както кажеш :) Поздрави!