Открадни ме от лятото,
циганко.
Kато къшей строшен ме вземи
и отгатвай ми
колко е зима,
след която ще бъде преди.

Отгатни ми
кога ще съм себе си
и кога ще забравя страха,
отгатни ми
кога съм потребен
и кога съм две шепи листа,

и кога съм два стръка надежда
и един
ще харижа на друг,
и кога съм усмихнат
от нежност,
и кога ще се стапям от студ?

Ще отгатваш ли?
Времето съска
като стряха под сънен комин...
От дима ли е люто?
До втръсване,
а е трудно да кажеш „Амин“

и е някак тръпчиво
да вярваш,
а така мълчаливо крещиш…
Ще познаеш ли
колко са раните
или пак те е страх, че грешиш,

или пак те е страх,
че косите ти
побеляват от всяка лъжа,
а така ми е бяло
от истини,
че те моля – лъжи ме в дъжда...

страхотно

Благодаря :)

Понякога и на мен ми се иска да ме излъжат... Знам, че после ще боли повече, но поне за момента...
Поздрави!

талант и многопластовост, които изпълват!

ehoooooooooooo..zdravei...otdavna ne sam te sre6tala v bloga...kak si..eeeeeeeee az ne iskam da me lajat..predpo4itam istinite..ot istinata sa6to boli