От нощта се отделят разпътени, а казиното още приема.
По жетоните гънат се пръсти на спечелили нищо за вземане.
Крупието е стъпкан живот и със злато препъва очите.
Ти греха си ли даваш? Големия?
Ако можеш да нямаш, прости си.

Похабената вече вина е разстлана в привични купюри.
Заложете си нова мечта, ние три ще ви върнем. Обрулени,
покатерени, с нови очи, ще ви хвърлим обратно във ямата.
Ще сте други, когато сами се намирате там и узнавате...

Крупието – размъкнат живот - се провиква над лудата врява:
- Две сълзи за загубен порок, някой друг над това ще наддава ли?
Тишината прошепва: - Поспри, няма нужда и днес да залагаш...
- Не разбираш ти нищо, мълчи! Все съветници плачат на прага ми.

По жетоните има петна, а петната полепват по пръстите.
И си тръгват с печалби в снега, и загубени мисли не търсят.
А в казиното скрито животът от душите печалби раздава.
Проиграните вечно се връщат.
Всъщност, те само там са оставали...