След малко ще събудя светлината.
И ще прогледнем с кървави очи.
Аз ще съм тъмен като от проклятие,
а тя ще ми покаже как мълчи.

Ще се отворя, тя ще ми признае
как сладко се страхува от страха.
Ще влезе в мен, разрошена от знания,
ще ме попита – искаш ли съдба?

Съдба не искам – аз ще отговоря,
защото само думи са напред.
Ще трябва да ги дишам, да ги споря,
ще трябва да се движа върху лед.

Ще се пързалям – доста нетипично.
Но хората ще виждат в мен снега,
когато го описвам по-различен,
отколкото е паднал през деня.

И после да горят каквото искат -
и книгите, и болките дори.
Аз знам, че съм създавал сняг.
Пречистен.
И нека бяло пак да завали...

Поздрави!

тази употреба на "ш" и "щ" загрозява написаното.
Опитай по друг начин, наистина спъва!

"ш" и "щ" загрозяват лириката, а това стихотворение не е лирично
мен не ме спъва

Ало, балоните!Като ви спъва, купете си бастуни и слухови апарати!
Я споделете, вие що сте сътворили, да идем там и да покритикуваме!!!

Нека критикува, добронамерено е. Друг е въпросът колко е компетентно. :)

Много ми хареса .Но незнам защо вместо добронамерен коментар , понякога се получава обрантно . А в стиховете се казват толкова неща . Достатъчно е да погледнеш с други очи . Благодаря за което !