На мама


Ще се раждам след малко. Само миг още искам в утробата.
Да си сложа очи и за миг да погледна водата.
Вече мога да тръгвам. Посрещни ме с ръце и ми дай
оня смисъл, за който
си е струвала днешната дата.

Не мисли, че съм сляп. Аз отдавна познавам лицето ти
и сърцето ти знам - как до мен като лудо броеше.
Отброи ми и дните, и всичките крачки встрани,
и пироните даже, а от тях тъй безсилно болеше.

И вървя го умислен, този мой изпътувал ме път.
Не разбирам защо нямам право да връщам стрелките.
Не разбирам и кой съм. Но много ме плаши студът,
а утроба не виждам,
в която да върна очите си...