(На моята редакторка)

Така обичам твоите ръце 
когато ми усетят сетивата,
така безмълвно моля се дано
да бъдеш в моя път 
и по-нататък.

Да мога да разказвам как звезди 
от моите звезди си разпознала,
да мога да усещам не преди, 
а утре как света ми 
си разбрала.

И тъй ме разпокъса на мечти,
и толкова далеч ме изповяда,
че втурнах се да видя как валиш
и колко от дъжда 
ще ти присяда.

И вече съм разбрал, че много дни
във нощи са преливали за мене.
Когато си мълчала - със сълзи
ръцете ми си топлила 
ранени.

Аз искам да сънувам твоя сън, 
а моят да те буди от очакване,
да бъдеш като сбъдната отвън, 
а вътре - разтопена 
да проплакваш.

И тъй като открих кога мълчиш
и строга как успяваш да обичаш,
навеждам се и днес - да ми простиш
и се изправям – 
пак да ме разсичаш.

Дружбата си е дружба. ;)
Когато ги объркаш става сложно.

u r the best :)

Много е важно точно при това стихотворение да се разбере, че не става дума за "интимни" отношения, доколкото под интимност обикновено се разбира сексуална връзка. Разгледано в такъв план това мое писание е пълно с клишета и не представлява особена ценност. Тук обаче иде реч за друг вид интимност, смея да твърдя - на по-високо, духовно ниво, при която традиционните изразни средства добиват нов смисъл и различно звучене. Именно поставен в тази плоскост текстът позволява един алтернативен прочит, по мое мнение - доста по-дълбок и несъмнено по-разголващ. Поздрави.

Все пак си осичка, не калинка :) Редно е да ме нажилиш едно хубаво :)))
Поздрави!

Несъмнено на духовно ниво разголването e много по-дълбоко и в друго измерение.
Честит празник!:)