Постинг
23.10.2010 01:38 -
Съдба
Есен – със мирис на мъхави дюли,
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви,
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,
гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна,
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...
Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба,
нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После
се скрива из голите клони,
щедро разплаквайки някой капчук...
с рошава шапка от сухи цветя,
с пазви,
изпили реките на юли,
в август оставила пъстри ята,
гази в стърнищата жълтата слама,
ляга в лозите под тежки зърна,
огнена, вятърна,
щедра за двама,
крие в мъгли, че е просто жена...
Крие, че всичко, което раздава,
рони от своята женска съдба -
къса и храни
и ново посява,
смее се, топло съблича дъба,
нежно му шепне, че идната пролет
ново зелено ще мине оттук.
После
се скрива из голите клони,
щедро разплаквайки някой капчук...