Постинг
07.11.2010 13:05 -
Другият
Сякаш някакъв друг се разхожда във мен
и кънтящо търкаля из ума ми Земята,
и я сбръчква на топка от зими студени
и на нощи, в които не виждам нататък.
Той ми сресва косите като с друга луна -
белезникаво скрит в този кокален гребен
и ме води притиснато сам да видя ръба,
за да знам за живота кога съм потребен.
Ретушира в очите ми по-различни съдби,
зад които навъсено трябва да спирам
и ме пита - боли ли? Аз му казвам – боли...
- Значи вече растеш. Затова те намирам.
Хайде, тръгвай след мен, имаш път да вървиш,
а краката ти сякаш премалели са вече.
Ще те уча как всеки свой вик да мълчиш,
с приковани нозе как се стига далече...
и кънтящо търкаля из ума ми Земята,
и я сбръчква на топка от зими студени
и на нощи, в които не виждам нататък.
Той ми сресва косите като с друга луна -
белезникаво скрит в този кокален гребен
и ме води притиснато сам да видя ръба,
за да знам за живота кога съм потребен.
Ретушира в очите ми по-различни съдби,
зад които навъсено трябва да спирам
и ме пита - боли ли? Аз му казвам – боли...
- Значи вече растеш. Затова те намирам.
Хайде, тръгвай след мен, имаш път да вървиш,
а краката ти сякаш премалели са вече.
Ще те уча как всеки свой вик да мълчиш,
с приковани нозе как се стига далече...