но слънцето го стопли и... затича.

Намисли си да бъде съвършен -

загледа се в очите на момиче,

пресегна се и хвана две сълзи,

събра ги в шепа, светло ги разпита,

пося ги да се листят във лози

и къдрави ластари да оплитат.

Подгони с вятър стадото коне,

в копитата им луд се запремята,

захлупи гъбка с шарено боне,

разпука ново цвете за пчелата...

Въздъхна след лудешкия летеж,

усмихна се на всички непознати,

показа на децата таралеж,

смехът им звънък в клоните запрати.

Окъпа се в пенливата река,

отдъхна си в листото на тръстика

и сънено над хълма изтъка

бял облак, в който залеза повика.

Разходи се в полето отмалял,

цигулките настрои на щурците

и сгуши се под храстите, успял

какво е съвършенство да опита...