Постинг
27.11.2010 13:34 -
Ангел и демон
Щом пияна нощта всички мисли в ума запремята
и озъбено в мен се забие окото, което ме води,
ти ще чувстваш смразен как завъртам за тебе земята,
за да видиш пустини или лиги от паст октоподна.
Ще си мислиш, че знаеш как изглеждат вратите на рая,
а объркан ще стенеш пред горящите двери във мен.
Все така недостигнат, безнаказано с теб ще играя
своя ангелски танц - с онзи демон, в сърцето стаен.
Като ангел красив в теб човека раним ще разплача -
ще тъгуваш и страдаш за убиец, изправен на съд.
Като демон без милост преградите в теб ще прескачам -
ще се смееш на жертвата и от смях чак сълзи ще текат.
Ще се луташ объркан. Аз тепърва те карам да виждаш.
Аз тепърва те будя - да прогледнеш през рядката кал.
По очи ще те влача, ще те давя в сълзите ти гнили.
Моят демон е в теб. Дай ми ангела, в теб провидял...
Пърхаш немощно още. Притаена в пашкул пеперуда,
непрегризала дупка към пореден сгрешен епизод.
Ще съм там, на крилете ти. Ангел, забравил за друго...
ще прекърша врата ти като демон, познал, че си роб.
Не мисли, че си тръгвам. Аз отдавна не бързам за никъде.
Аз съм ангел и демон, от Твореца събрани в едно.
От столетия вече все към глухи души се провиквам,
а секунди ме сриват в непосилното “утре дано”...
и озъбено в мен се забие окото, което ме води,
ти ще чувстваш смразен как завъртам за тебе земята,
за да видиш пустини или лиги от паст октоподна.
Ще си мислиш, че знаеш как изглеждат вратите на рая,
а объркан ще стенеш пред горящите двери във мен.
Все така недостигнат, безнаказано с теб ще играя
своя ангелски танц - с онзи демон, в сърцето стаен.
Като ангел красив в теб човека раним ще разплача -
ще тъгуваш и страдаш за убиец, изправен на съд.
Като демон без милост преградите в теб ще прескачам -
ще се смееш на жертвата и от смях чак сълзи ще текат.
Ще се луташ объркан. Аз тепърва те карам да виждаш.
Аз тепърва те будя - да прогледнеш през рядката кал.
По очи ще те влача, ще те давя в сълзите ти гнили.
Моят демон е в теб. Дай ми ангела, в теб провидял...
Пърхаш немощно още. Притаена в пашкул пеперуда,
непрегризала дупка към пореден сгрешен епизод.
Ще съм там, на крилете ти. Ангел, забравил за друго...
ще прекърша врата ти като демон, познал, че си роб.
Не мисли, че си тръгвам. Аз отдавна не бързам за никъде.
Аз съм ангел и демон, от Твореца събрани в едно.
От столетия вече все към глухи души се провиквам,
а секунди ме сриват в непосилното “утре дано”...
Няма коментари
